|
Хех, днес съм разбита от един полицай, бе не че всеки път не ме разбиват,
ама ми хрумна да обсъдим в клуба психологията на полицая от пътна полиция де КАТ... и отдава ли ви се да се измъкнете, ако имате нарушение?
Я да споделим опит, че нещо полезно да се научи в клуба...
Как се измъкват мъжете от полиците, и как жените ???...
Е го моя пресен днешен случай...
АААААА много сладко, ама много сладко беше...хехе
До сега не е имало случай да не умирам от смях, като ме спре КАТ.
Купона си е бил винаги пълен, да не говорим, че карам без пожарогасиел
и там разни такива изисквания, дето все нямам пари да си купя... бръм.
Ама днес, много сладък ден въобще хех 2 неща се случиха сладки,
я да споделя и нещо свежо в тоя клуб стига рев...
Та минавам аз на червено днес ....и карам величествено към устата на КАТ
все едно съм президентски ескорт /При това знех и ги виждах полицаите,
ама да зяпам какво правят - хехе не видях светофара - смяяяях/
А баща ми вика леле мина на червено, тия сега ще те спрат и аз бавно
и величествено почнах да намалявам скоростта, та сама да си спра пред
полицая хехе - баси психологическия трик му приложих на полицая.
И ония гледам взе да се колебае да ме спира ли или НЕ - и маха палката
като мандало за кадене ... и аз вече познайте как се кискам в колата като
го гледам, усмивка до ушите ... и отварям с такава пионерска готовност
прозореца ... и гледам един симпатяга ми се усмихва и ме пита:
- знаете ли какво нарушение направихте
и аз
- Да - и се усмихвам, ама вече щото и той се усмихва и вече купона става пълен.
И той:
- А за къде бързахте, та сега трябва да си разваляме този прекрасен слънчев ден със глоби...
И аз
- Миии, брат ми ни чака за обяд, а ние тук с баща ми тръгнахме проверки на акумулатора да правим и така ... малко сме умрели в 3 часа от глад ....
И той бавно продължително рови в моята книжка преглежда всичко тип топ
а баща ми нарежда
- Тя мойта дъщеря винаги е изрядна във всичко /хехе той не знае горкия как обичам червени светофари и като видя на някоя врата знак забранено влизането, направо я разкъртвам да влезна/
И полицая се подхилква пак и вика
- Забелязвам - да - няма дупки по талона /хехе той не знае колко пъти съм се спасявала на косъм/ ... всичко и е изрядно наистина...
И ме пита:
- Обещавате ли да не минавате на червено, дори когато няма нищо движещо се наоколо
И аз - с тържествена пионерска готовност
- Обещавам най-тържествено, че никога няма да правя повече така...
Сладко.. ама той така му хареса, че ми пожела лек ден, приятен обяд
ама ми идваше да го разцелувам... ммммммм и не само него днес де...
Ама това е друг случай и стана дълго хехе купона си беше пълен...
еееееееей ама може ли такова удоволствие да ми доставя, карането, спирането от КАТ и ... най-вече карането като фитипалди по улиците на
София и нейните дупки...
 Привет на пишещото кралско войнство тук
|
Психология на полицая
