"Посредствен писател" бих нарекла някой, който пише, но не блести с особен талант. Не лош, некадърен или нещо такова, просто блудкав за четене, повтарящ вече известни неща, без свои, лични, нови идеи, който не се старае да се развива, просто обикновен писач. "Посредствен ученик" е нещо подобно - не е двойкаджия, спасява се някакси, без да е отличник, но и не е повтаряч (в такъв случай би бил слаб ученик, а не посредствен). И в тоя ред на мисли не мога да разбера словосъчетанието "посредствени хора". Посредствен човек? Има ли по-човек и най-човек? - за да има някакъв такъв по средата, който не е нито към по-"качествените" хора, нито към "некачествените". Не е ли "посредственият" просто обикновен човек? Твоето обяснение за посредственост дава на думите "ти си посредствен" тежест на обида, а аз не мисля, че трябва да е така. "Посредствен човек" по-скоро бих нарекла този, който "хвърчи", някой без чувство за отговорност, чиито неупоритост и непоследователност вредят на други хора около него. Защото някой може да е посредствен точно като по твоето описание - мързелив, затъпял, закопан на позицията, на която е, без да помръдва нищо в него, а да живее добре, да е щастлив така и да се чувства пълноценен. В такъв случай кому вреди тази му посредственост и осъдителна ли е изобщо?