|
С риск да потвърдя написаното от дон Ланселот за мен... ще напиша нещо. Пък да не е познавал сега... кво да го правя... :-))))
Значи...Срещам някой си. Ставаме приятели, подкрепяме се, попадаме в житейски ситуации, обсъждаме ги, помагаме си с мнения, предложения, разнородни гледни точки. С една дума - всеки се поставя на мястото на другия и си казва субективното мнение, което е някакъв вид обективност, или стремеж за доближаване към нея.
Случва се така, че например, аз изпадам в някаква ситуация, в която трябва да избирам. Да избирам между две неща - едното е добре само за мен, а другото - е добре и за другия. Дискутирам с човека понеже ми е приятел. Или приятелка. Нека игнорираме половете за момент, защото в случая нямат значение, става дума за чисто човешко поведение. Обсъждаме ситуацията, човекът вика "Аз мисля така и така, но изборът си е само твой", което разбира се, е подходящото поведение на приятел. Да ти помогне чрез разговор сам да стигнеш до някакво заключение, без да ти натрапва своето становище, желаейки най-доброто за теб. В хода на обсъждането обаче, аз долавям, че другият човек има определено отношение към ситуацията, което той определено не скрива напълно, просто ми показва, че би бил по-щастлив ако избера второто. И мисля, мисля, и избирам... второто. Това, което е добре и за него, а не само за мен.
Дотук всичко е точно. Аз не съжалявам за направения избор, защото съм претеглила за и против, и ако съм жертвала нещо, то е било в границите на допустимото. И защото докато взимам решението знам, че си нося отговорност сама. Това много ми помага да не съжалявам след взето решение, винаги го взимам само ако имам достатъчно важни причини.
След известно време, се случва така, че същият този човек е поставен в много подобна ситуация на моята, ако не и същата. И идва и започва - "Ами аз имам проблем, хайде да поговорим..." Аз определено имам отношение към въпроса, но наистина не го показвам. Помагам му да разгледа за и против, и го оставям да избира. И той - избира първото. Това, което е по-добре само за него. И започва - "Ти си страхотен приятел! Благодаря, че поговорихме." И си заминава доволен и щастлив.
......
И аз се радвам, че той е доволен и щастлив. Нали това е целта на задачата.
Но се чудя... дали ако аз преди бях избрала първото, той би бил щастлив заради мен...
What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.
|
Що за жУвотно е човекът?
(Черна котка)
