На човек можеш насила да му вземеш, но не можеш насила да му дадеш.
Когато някой злоупотребява психически с теб, струва ми се няма да можеш сама да обърнеш посоката (тоест, без негово желание). Колкото по-рано се усетиш във всеки един "садистичен" случай, толкова по-добре за теб. Аз бих си тръгнала просто. Ако съм била емоционално наранена, ще си ближа раните някъде на скрито. Ще изчакам да се възстановя, и накрая ще изляза пак на откритото, но с ледено безразличие. И то няма да е само привидно. Просто ще се накарам да мисля за друго като проявя самодицсиплина. Не е лесно, но е постижимо. Когато те наранят, трябва да помислиш и за себе си. Защото алтруизмът, неприет и неправилно интерпретиран, се връща обратно към теб и те наранява. Затова колкото по-рано се престане с добрите намерения в подобни случаи, толкова по-лесно е човек да се самосъхрани. Има каузи, които не заслужават битка. И който не допуска друг да му помогне, и сам не може да си помогне. Може само да те нарани. И ако си упорита, ще продължава да те наранява.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.