Ферари бе, ферари му трябва :-)))))))))))

Зарязах гостите да ровят в кухнята за сладки за кафето... за малко.
Ще ти пошушна нещо... Днес съм много атрофирала
Днес съм щастлива. Имам няколко причини да бъда.
Но това е днес. Утре няма да съм, защото имам проблеми за решаване, които не позволявам да ме тормозят когато съм заета да съм щастлива. Ще ги решавам утре. Щастието е моментно нещо. Ти да не би да търсиш някакво щастие като еднократно постигната цел, и след като го постигнеш, ще си щастлив цял живот? Няма братче, и в склада няма, и от щатите не внасят :-)
Мен не ми трябва ферари. Много малко всъщност ми трябва, за да се почувствам щастлива. И знам, че е за малко. И... снощи се позамислих де... в леглото, в тъмното... викам си, ето утре пак броя годините. Не че са чак толкова много, колкото твоите са И нормално, както си е, се запитах какво съм постигнала до сега. И какво усетих? - Нищо. Нито възторг, нито съжаление. Имала съм от хубавото и от лошото. И не мисля за далечното бъдеще. Защото вероятно бих се депресирала.
То... от много мислене боли глава Теб как не те боли не знам

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.