Атрофия. Това е пътя. Пътя на щастието води към атрофия. Нещастието ни величае, щастието ни довършва. И ние отчаяно се стремим към довършващото ни щастие, бягайки от стоварващото ни се нещастие и ставайки велики благодарение на уменията си да се преборваме с нещастията.
Нещастие = отриц. емоция и нейния източник; щастие - полож. емоция
Един човек е толкова по-умел, колкото повече се е борил с трудности. И е толкова по-желан, защото носи около себе си умението да се справя с проблемите. Така облекчава живота си и на другите.

И така, живота е едно балансиращо между радости и мъки безсмислено приключение. Нова решетка в съзнанието си съзрях.
Ми да си пожелаем пълна атрофия (вечно щастие) тогава ! :)

... Какво му трябва на човееекаааа ! ...

*