Хех, що ли аз винаги тряба да заменям тухлите, дето някой друг ги е изнесъл...

Това като лирическо отклонение, но е факт.

Следната ситуация: запознаваш се с въпросния садист (нека да е един, за по-лесно). Носи си всички белези на садизма, душевният му свят се разпада, откъртени са носещите конструкции и т.н.. От една страна се проявяваш като хуманист. Обаче понеже садистът вече не разсъждава в общоприетите рамки, твоят хуманизъм го кара да направи само едно - да те накара да се почувстваш обект. Вместо да му помогнеш да си построи наново къщата, ти му задълбочаваш проблема, понеже даваш храна на неговия садизъм. Помагаш му да изнесе остатъка от тухлите, а той възприема това като кражба, или най-малкото като ненужно, тъй като сградата така и така пада, и действията ти се оказват безсмислени за него. Опитваш се да го изтеглиш от рушащата се сграда, само че той не иска и ти пак си в ролята на излишния. В същото време обаче той не може да осъществи всичко това без помощта ти, защото практически садистът без обект е нищо. Класическа ситуация е това, разсъждение върху отговора ти. Т.е. всички герои са измислени и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Поне в тази картинка.

__________________
Останалото е мълчание.