Намеса? Позволявате ли?

Според мен, има значение и как си обяснява човек на себе си отношението на "света" към него...

това може да се приеме и за своеобразна "адекватност", или интелигентност, дали ще си обясним това по подходящият начин отношението и чувствата на другите ('света') към нас ...

подходящия начин - свързван с това какво е крайната ни цел за момента...

как ги виждам нещата:

* Пряка Причинно-Следствена Връзка - при това, има и карма, всяка случка се оценява като "добра" или "лоша", и съответно има реакция "добра" или "лоша", като може да се оцени и "справедливостта на света" - дали реакцията идва навреме, или веднагА, или се проявява по друг начин, някога, "някак", или чак в следващия живот...
Това е крайност - да се вижда солидна ПСВ във всичко...

* Варианта "Може Би" ... може да ти отвърнат на доброто със добро... а може и с лошо... неведоми са пътищата, това е некрайността, е толерантна възможност, религиозна в своята неопределеност, и от неопределена религия, защото може да се изведе като принцип от всяка една религия.

А третия вариант, за който не мисля че беше описан досега (но може и да съм сбъркал) е -
Дали си обясняваме добре ставащото, или си нямаме достатъчно ясна представа, за случващото, и особено за причините за случващото се което е предизвикало отношението между света и нас да е такова, каквото е (т.е. както сме си го обяснили)... Когато сме отворени, към нови и различни начини да си обясним процесите около нас, и нашето участие в тях, да сме отворени към новите гледни точки, тогава всичко е ОК! А другия случай - когато неуспяваме да си обясним по подходящ за нас и нашите желания/цели начин положението в което сме изпаднали. Нежеланието да видим нещата по друг, различен начин, такъв, който може да ни отдалечи от способността да се депресираме и живеем с енергията, която е леснодостъпна да бъде извлечена от състоянието на незамисляне, състоянието на черногледство, което генерира с минимални усилия изводи от тип "черна станция" - тежестта на ентропията, която разрушава всяко едно взаимоотношение, за да достигне до някаква част от нещо живо, нещо което разрушено не струва и пет пари, но само така може да бъде усетено материално, пипнато, може да се достигне до някаква руинА само когато се разглоби на съставните си части живото, и се доближи то до реално и материално състояние - неживо... Само чрез болката и разрушението, може да усетим "нещо което е било" в ръцете си, защото не сме имали вярата да го видим в момента когато е било живо, но далече от разграждащата и умъртвяваща отрова на мрачната ръка на съмнението...

--------

Отношението не е лошо... само така изглежда, когато не сме намерили начина да си обясним и видим кое е доброто във всяко едно състояние, да забележим възможност, която е видима, само когато не сме черногледи, само когато можем да следваме изгрева на надеждата - вярата в другите, в себе си, в това че другите вярват на нас, силното желание и вяра да повярваме в тях...

"Светлината в края на тунела, не винаги е фара на идващия влак"

Да си затворим очите, няма да помогне да не сме в тунела... трябва да се затичаме и да си помогнем сами сега !

_____________________________
Мисли глобално, действай локално