Разбира се, е явно, че и ти и аз изхождаме от личен опит, както е и вярно, че всяко мнение е субективно.

Та... значи, ти всъщност каза по-горе, че имаш не аргументи, а липса на такива. И това, което съвпада и с моето разбиране, е че казваш, че ако обичаш, (респективно мразиш) света, това повлиява на поведението ти към него. Което пък, аз смятам, че е причина за ответа на света към теб, поради съществуването на причинно-следствената връзка.

Мисля, че това, което е интересно за дискутиране тук са думите ти - "А дали хората могат да мразят просто така? Ами не виждам защо не, поне и привидно просто така. Причината за омраза не се крие непременно в нейния обект, така мисля аз."

Това е контра-теза на моето "Според мен има реципрочност до голяма степен. Има причини и следствия." и "Може ли да има следствие без причина?"

Нека тогава потърсим причината за омраза. И нека приемем за целта, че светът - това са хората, които го населяват. Значи търсим какво провокира човешката омраза.

Тъй като едва ли е подходящо да пиша лични факти, само ще кажа, че не съм имала случай, в който човек да ме намрази без причина (или поне подобен факт не е стигал до знанието ми, нито директно съм изпитвала някакви последствия от съществуването на омраза съм себе си). Всъщност, в живота си съм се старала да не провокирам омраза или други негативни реакции с поведението си.

Не вярвам някой да намрази някой друг, без този друг да е му причинил негативни чувства по някакъв начин. И не го вярвам, защото изхождам от личен опит. Ако бях имала друг опит, (какъвто ти може би имаш, за да твърдиш каквото твърдиш), бих го споменала, пак без да изпадам в лични подробности.

Всъщност, не мисля, че на света нещо се случва "просто така", особено омразата. Затова ми е трудно да приема, че за отговор на въпроса "Могат ли хората да мразят просто така", може да е валидно "Ами не виждам защо не, поне и привидно просто така."

Освен ако... не смесим тази тема и с темата за кармата, където бихме могли да кажем, от позицията на "вярващи в кармата" (ако сме такива де :-), че сегашната омраза, ни е настигнала като рикошет от минал живот. Но и в този случай не е била "просто така".

В коя посока да продължим разговора оттук нататък?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 07.01.02 22:10.