Ха, сетих се кой е двигателя. Удоволствието от споделянето, нещо с което сме закърмени - да търсим обществено изявяване. Пример - един затворен в себе си човек, с детство без обич и ласки, не се нуждае от никой. Живее сам като вълк-единак. И не се нуждае от друго.

Интересно е все пак, по-надълбоко, кое е мотив за изявите на мозъка. Знаем за емоциите и чувствата - водещ мотив за всяко деяние, но ... когато става дума за споделяне на живота с друг индивид, тук :
една причина несъмнено е половият нагон,
друга - навика за общуване,
трета (или по-скоро втора и половина) - нуждата от помощ в мисленето под някаква форма.
умишлено пренебрегнах самочувствието - съществена причина за желана близост - когато другия те кара да се чувстваш значим в обществото си, а това те радва (повдига самочувствието и рейтинга, значи и благосъстоянието) ... естествено е да търсиш контакти с този човек. Самочувствието обаче е болна история ... много болна... то е като дим - хем е реалност, хем не е това, за което го взимаме. То е и вид финансов инструмент за контрол над поведението на хората... галейки самочувствието на един човек, може много да се постигне... финансира се и се получават резултати.

А как се обяснява стремежа към щастие чрез единение на мисли, чувства и тела ? И това, примесено с разлика в мислите, с една друга гледна точка към света ... мислите са донякъде различни - има праг на поносима различност и праг на досадна еднаквост. Защо е нужно това ? Пак аналогия с храната - нито гореща, нито студена... За комфорт ли е отговора ? За да се чувстваме добре, в един свят, добре познат (да не се разбива) и в същото време различен (приключения да има), всичко това с цел да живеем във вътрешна хармония, но с умерена доза разнообразие...
Дали обаче това е в сила за всички случаи ? Не мисля. Хората по принцип са убедени, че те знаят истината за нещата, а другите са глупаци и не разбират... но все пак не всички са заблудени. В тоя ред на мисли, често се случва щото човек избира себеподобни по мисъл не от желание да запази света си стабилен, а от желание да събере две глави, че мислят по-добре от една, например ... виждайки че другия мисли като него, и вярвайки че и двамата мислят правилно ... просто искат да продължават напред, в един свят, в едно общество, в което основните открити от тях истини са твърдо установени и стъпвайки смело на тях, продължават напред към неизвестното, и с благата, придобити от вече известното ...

*