Ми не знам... мен все ми се привиждат разни призраци май :-) Нямам определено отношение към казармата. Вътрешно за себе си не намирам сходство на казармата с кармата, поне не съзнателно. Обаче това съм аз говорейки за себе си. Ти като страничен човек, вероятно би могла да отсъдиш по-безпристрастно.
Уххх! Хич не обичам да съм войник! И хич не обичам да се подчинявам на каквото и да е. Нито на обществото, нито на закони за поведение (може би и на кармата), което обаче хич не означава, че съм ... беззаконница в този си живот :-))) Само че имам си мои си закони. Които понякога може и да не са прекалено "законни" според мнението на обществото. И вярвам, че всеки си има негови си закони, според които да живее. Само дето... между двама души, често тези закони не сработват. И когато сработят, еййййй, много интересно се получава! Не е ли цялото човешко съществуване просто една Психология на взаимността? И сме толкова богати, когато нечие чуждо измислено "законодателство" ни се струва близко, и можем да го прегърнем като свое?
Ама рядко се случва де. Хм. Зависи от човека.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.