съгласна съм, че настоящето формира утрешното "минало"..но за бъдещето трябват и мечти..нещо по- голямо от това просто да съществуваме..
защото ако просто си живееш, един ден ще си спомняш само че просто си живяла..няма лошо..един обикновен живот..но ако мечтаеш за нещо повече, дори и само едно да е, дори да не е кой знае колко голямо..и ако се стремиш към него- един ден, като го постигнеш, то пак ще стане част от настоящето, а после и от миналото ти..но ще е повече от "обикновения" живот, който би живяла иначе..
а за това, каква си била в предишни животи..как би могло да ти повлияе??едва ли ще чуеш нещо кой знае колко необичайно, или неприемливо, или лошо..дори е много вероятно, ако отгатнат точно каква си била, ти да усетиш, че е истина..нали това си ти..да си "спомниш" нещо, да разбереш някои неща, които сега не можеш да си обясниш защо стават..това може да ти донесе само успокоение..
защото, пак ти казвам..ако пред теб изникне възможността да разбереш каква си била- това не е случайно..от толкова много хора по земята, единици получават тази възможност..
нали и без това само си говорим хипотетично..като гледам- Ланселот не се е засилил да се занимава с нашата карма..той си се занимава с неговата..така че, едва ли ще бъдеш изправена пред възможността да чуеш нещо за своята..
споко, няма да ти вадят зъб..само някакви си минали животи..фасулска работа..
|