не е така!
аз пък имам дете.
то вече е голямо, сигурно някои от пишещите тук - даже може би доста - са на възрастта на моето дете.
баща ми също има дете. тоест - мене. : )
изобщо - знам за доста хора с деца, което не е странно, всъщност ; )

изобщо не е вярно, че е задължително да се превърнеш в "отруден гражданин, суров и мълчалив, пресметлив и параноичен, следящ във всеки миг от кой храст ще изскочи ... не заека, а хищника... ".
и то - независимо дали си одарен с дете, или по някакво стечение на нещата не си.
не чувствам в ума си да има нещо, заключено със седем ключа и не съм в никаква яма... и пр. и пр.
Инерцията наистина е гадно нещо... дълга тема е това.
но съзнанието в никакъв случай не е диктатор, ако наистина Е съзнание. разбираш ли? просто не може хем да си съзнателен, в смисъл - наистина осъзнат, хем да си такъв като описания от тебе нещастник.

аз лично ... хм... търся тук думи... май не ги знам много добре, така че ще пердаша както ми дойдат те на пръстите, пък дано нещо се разбере накрая : )
и така:
аз се забавлявам.
всяка заран, още докато полуслепешката и с разперени пръсти шляпам боса в посока --> кухнята --> банята и автоматически щраквам копчето на котлона, пълня джезвето, настройвам водата на душа на горещооооо!! и ловя опашката на четката за зъби със затворени поради пяната очи, в главата ми се литкат и звънтуркат всякакви идеи, мисълки и питанки.
има толкова, ама ТОЛКОВА!! неща по Света, които искам да разбера какви са, защо са, как... хм...
на фона на написаното от тебе и коприната, това звучи може би... кой знае? доста преувеличено? пресилено? хм... на мене пък така ми звучи написаното от вас.
с цялото ми уважение, разбира се, уверявам ви в него, моля : )
не, не са всичките хора бавно затъващи в пясъците на живота си.
не са всичките хора маски, остатъци от детството, бавно втвърдяващи се и спаружващи се под изпепеляващото слънце в живота си.
не е вярно това!

на мене пък ми е интересно.
и аз се ядосвам на безбройните свинщини в държавата.
да не мислите, че не се?
но винаги съм била наясно, че никой не може да те спре, ако наистина Искаш Нещо.
ако щете - повярвайте : )

... а да имаш деца...
хм..
хубаво е.
хубаво е, казвам аз, да, но... ако сега, ей точно сега... трябваше да взема решение дали да имам още деца?
ама така, както съм.
да отгледам още едно дете съвсем сама, както това, което вече е голямо, красиво и умно момиче?
...хм...
бих се уплашила... не знам дали бих посмяла.
тъжно е това...
но бих се уплашила само защото вече съм възрастна. и не бих могла да бъда силна и млада дълго време до детето си, докато то расте.
децата имат нужда да можеш да ги грабнеш и да тичаш с тях и да ги въртиш под слънцето и да ги гъделичкаш, например, а аз вече надали бих имала физическа сила за това. това е тъжното : ) усмихвам се, наистина, защото това просто няма как да се избегне.
в каквато и държава да живеех - накрая все щях да остарея, нали така? : )
така че - струва ми се - всичко си е в нас самите.

когато се стопи и изчезне любопитството на хората - наистина е тъжно и страшно :(
друго страшно, мисля, няма : )