"Приятелството трудно се побира в думи, трудно се измерва и в дела. То е ЕДИНСТВО на духа, приемственост във вечността. Разговор без думи, мълчание като в смъртта. Приятелството веднъж дошло трябва да се вземе и да се даде на вечността. То е по-друго, по-могъщо - приятелство, сплотено с мисълта. Тогава душата отваря широко вратата към себе си, тя отваря своята тайна и приема другата. Открива всичко свое и става пазителка на чуждото. Това приятелство не може да се пречупи от действителността, защото между тях остава винаги да съществува енергията на искреността...
Светът, който от доста време насам се опитвам да обрисувам е ясен като светъл сън, затъмнен единствено от тъмното на космоса. Той е вечен и неизменен, той е навсякъде и не е тук. Има го и не го виждаме. Съществува и не го познаваме. Ако го открием, можем да бъдем приятели. Ще мълчим и ще се разбираме!"

Погледни колко такива приятелства имаш и не може ли то да започне от ТУК точно .

Макар без думи да се чудиш как, а?

П.С. Т.е. на приятеля имаш пълно (не казвам 'сляпо') доверие.
(fractal, ти кво би казал по въпроса в послеписа?)

...позволи да се родя отново!
Амин!