Както сама виждаш - добронамереното бъзикане носи усмивки :)))

Да - и в този смисъл моят отговор е положителен. Има създадени такива приятелства в клубчетата. И те хич не са малко ... Разбира се, казвам го в смисъла на една здрава дружба - когато примерно, вече започвате да си ходите на гости семейно или с гаджетата, когато знаеш, че онзи отсреща е наясно, че може да разчита на теб в определени житейски ситуации и т.н. Не говоря за силното, дългогодишно приятелство, което е подвластно на времето - просто не трябва да забравяме, че клубчетата съществуват едва от 3 години, а повечето от пишещите са вътре от една или две... С моят най-добър приятел например, дружим още от ученици. В момента той живее в Швейцария, но аз съм убеден, че дори посред нощ да му звънна и да кажа "трябваш ми", той ще вземе първия самолет. Точно както и аз бих хукнал веднага, ако той ме извика. Познавам и доста хора от клубовете, с които съм бил на маса, а част от тях спокойно мога да припозная като мои приятели. Защото с тях се виждаме по-често. И защото знам, че мога да направя нещо за тях при нужда - без да се замислям трябва ли.

Хмм ... казваш "има някакви тънки моменти при запознаването на живо". Май наистина има... Поне при мен винаги е имало някакъв такъв момент. Изградил съм си някаква първоначална представа за човека (не като физически изглед, а по-скоро като излъчване) и тази моя представа или съвпада или не. Независимо от това обаче, от тази първа среща става ясно харесването на лице ли е. Т.е. - човека отсреща или ми харесва или не. И оттук нататък съм наясно - ще мога ли да се сближа повече с човека или сме до тук.

Малиии, много дълго стана :))
Я да те питам и аз нещо.
Ти да се занимаваш случайно с политическа психология ?
(сама прецени, дали ще ми отговориш публично)