е, този път не мога да разбера за какво става дума. наистина.
ТОЙ е страхотен. познаваме се от половин година, от 1 месец започнахме да се опознаваме - излизаме на кино, чуваме се по телефона, дърдорехме си по цели нощи...
все едни такива хубави неща, които ме карат сутрин да ставам с желание от леглото, да отивам ухилена на работа и да бъда хубава не само заради себе си - аз по принцип съм леко егоистична и се стремя преди всичко аз да се харесвам /например/.
от 2 седмици този човек не знае на кой свят се намира. затрупан е с проблеми. естествено - лични. не може да се раздели с приятелката си, която не обича, която го използва и за която е сигурен, че не е ТЯ. не е.
обаче драмата, която съпътсва всяка една раздяла на него му се отразява със страшна сила. макар да знае, че тази жена само го е използвала - красавица с нагло поведение и безобразен характер. поредната жена, която се среми към парите му.
той не говори за това, но явно драмите и сцените, които се разиграват, са невероятно режисирани.
О.К. - няма лошо в това една жена да знае какво иска.
Но ТОЙ се е смачкал тотално - не спи, не се храни. единствено работи денонощно и от време на време се кара с онази жена.
беше стигнал до там, че е зверски болен -бронхит, а не искаше дори да пие лекарства. наложи се аз да хукна по аптеките и по нощите/за да ги занеса/, за да се излекува той.
междувременно аз, която в желанието си да бъда искрена, съвсем по детски си признах за чувствата, които имам към него. искрено, наивно, но тогава не мислех изобщо -седнах и го написах.
той още не го е прочел, макар да знае, че има mail. Суеверието ми е стигнало дотам, че си мисля, че съдбата просто дава знак - да изчакам и че той ще го прочете, когато е готов за него.
виждахме се в моя офис през последните 2 дни, но по работа.
направих шибаната грешка да му отделя внимание, повече от необходимото. днес се видяхме и той предложи в офиса да се пази лека дистанция. причината е, че колегите ми могат да направят нещо и на мен, и на него. има резон, не споря.
но ме заболя. прав беше, че го каза, но все пак...аз не се страхувам от подобно нещо, той обаче...
заради депресията си той не се вижда с никого, не се обажда на никого.
а аз много се тревожа. изпдала съм в такива състояния и знам колко е трудно. притеснвам се за него и съответно тази тъга ми се отразила и на мен - на спя, не се храня, непрекъснато мисля как е той.
спрях да го търся. от една страна искам да усети някаква подкрепа, защото наистина му е много тежко. от друго страна знам, че не е редно да се намесвам.
в петък ще се видим. пак по работа.
във вторник имам рожден ден и ще ходим някъде - с него и с още 2 души.
въпреки силната си интуиция, която никога не ме е предавала, сега не знам какво става.
от една страна усещам, че ме харесва, че му е приятно с мен, позоволява си да ми разкрива прекалено съкровени неща от живота си.
от друга страна, може би иска да е сам...може би чашата с нерви е преляла и вече не вярва на жените...
уфр, извинявайте, зверски се обърках...