значи... понякога ми се струва, че доста от мъжете не плачат едно, защото имат малко по-различни химически реакции вътре в организма си - не много по-различни, но все пак различни, второ - защото това е някак... като диалектите. просто хората гледат и се възпитават един друг и си подражават, някакси.
дори пораснал човек, ако отиде да живее на място, където се говори различен от неговия диалект, скоро в речта му започва да се забелязва приближаване на звученето на говора с този на туземците.
както с течение на развитието, през стотици и хиляди години, говорният апарат у различните народи има явни различия в конструкцията си, това с мъжкото плачене... не ви ли се струва малко и то така? подвластно освен на хормоналните-химически-физиологически-рефлектиращи в мозъка и съзнанието ипр. разлики, но също и на родово и социално-обществено подражание?
нещо такова ми изхрумна оня ден. : )
разбира се това не е пълно и могат да се правят доразработки и изводи към тях на много и различни нива, но все пак?