да.
примерът, който дадох, може би не е точно в смисъла на разсъжденията на ариела, но натам потекоха мислите ми.
този пример е наистина доста брутален.
много по-малко видими и с не точно така ясно очертани граници - такива примери - колкото щеш.
та не остават ли хиляди пребивани, малтретирани и пр. членове на семейства (повечето жени) в това "семейство", защото не виждат какво друго биха могли да направят със себе си?
повечето от тях не умират драматично, просто... изтляват през годините, като много преди да са мъртви и погребани са просто едни празни черупки.
тюх, нещо на клишета ме изби, извинявай, ама надявам се е ясно каквото казвам...
ами други, които дори не са малтретирани... видимо?
ами тези, които по едни или други причини се страхуват да изгубят сигурната си работа, защото имат деца, или заради друго и търпят какво ли не?
ами...
ами...
толкова много, най-различни и често дори неможещи да бъдат отбелязани примери има...
всички те си заравят главите и скърцайки с човки в пясъка дори твърдят "така ми е добре".
тук изобщо не става въпрос за необходимите компромиси, които всеки от нас прави в живота си и в ежедневието си.
разбира се, че не всяка работа, или изобщо действие, или бездействие, е приятно нещо.
но не всички от тях биха могли да влязат в "щраусовата категория"...