май че има разлика.
може да имат еднакъв външен вид, но са израз на различни неща.
когато си в проблем, когато разсъждаваш по него и вземаш мерки да излезеш от него, макар и да не желаеш да ти се месят отвън, това, според мене, не е щраусовско поведение. може така да изглежда, но не е.

но друг случай - семейство, всичките членове на което са под въздействието на секта. от този вид, за които лекарската намеса в каквото и да е заболяване е "от дявола". родителите твърдят пред болното си момиче, че "господ ще му помогне" да се отърве от огромното, набръчкано, подпухнало тъмночервено-модро образувание, което покрива повече от половината му лице и го обезобразява.
и дума не може да се издума за лекарска интервенция, въпреки, че всичките в дома са образовани хора поне дотолкова, че да прочетат в медицинската литература, че заболяването е лечимо посредством операция.
момичето расте, слуша какво му се говори в къщи, наблюдава отношението на другите деца към него извън къщи и е потърпевшо... отвсякъде.
отначало плаче много, бунтува се доколкото може, страда наранено. когато плаче, плаче "за друго", не намесва лицето си...
после започва да твърди, че всъщност това изобщо не е проблем за нея, че си е добре и така.
втурва се в учение.
бере успешните му плодове.
характерът й е мил, кротък, тих. не зная дали се усмихва, просто не личеше...
навлиза доста трудно, и то - с трудности, които другите хора не срещат, в кариерата си.
вече възрастен човек, с добро образование, с успехи в попрището си, самотни успехи, в къщи й се мръщят, защото науката не е "от бога", навън й казват браво и извръщат очи с, така да се каже "деликатност", от лицето й, тя един ден отива на разходка в крайградската планина, за "да глътне въздух".

... намериха я седмица след това, без видими причини за кончината й.
така и никому не стана ясно сама ли беше отнела живота си, или беше починала някак не по собствено желание.

дори и в този, наглед съвсем ясен случай на шраусовско поведение, аз лично не мога да твърдя, че то е било точно такова.
рядко можем да бъдем сигурни какво става в собствените ни глави, камо ли в други....