ами не точно.
значи... малко нещо съм забелязала, че съжаление и презрение изпитват тези, които всъщност... хм
не знам как да го кажа.
може би - тези, които ги дели само една мъничка, в повечето случаи - независеща от тях крачица, за да бъдат там - на мястото на този, когото съжаляват и презират.
човек май не знае много-много какво ще има в утре.
често съжалението и презрението всъщност са форма на неосъзнат страх и несигурност.
и.. така нататък : )

виж, нещо друго ми хрумна - забелязвала ли си, че много хора около тебе, когато ги боли главата, да речем, предпочитат да се гърчатт, но да не вземат саридон, или каквото там?
ако тебе те боли - същите тези хора много ясно знаят какво да правиш, но със себе си не умеят да се справят.
прост пример, но валиден в доста положения .
на мене също ми се е случвало.
мисля, че има връзка с "щраусовия синдром", някакси.