Това най-често се усеща, когато човек мисли и реагира спрямо половия модел на поведение насаден му от собствената му среда на развитие.
Не е лошо да си мъж, не е лошо и да си жена.
И двете части сами по себе си, си имат плюсове и минуси в определени ситуации, като модели на поведение, но може би най-добре е да си позволиш да си цялостен.
Да не отхвърляш дадено решение на поставена задача, само и само защото така не би реагирал "мъжът" в идеала ти за такъв.
Да си позволиш да пророниш сълза, да си позволиш миг на слабост.
Защото точно в мигове на слабост, един мъж успява да събере и концентрира в едно единство волята си за да продължи напред.
Малко ми е трудно да погледна от женска гледна точка на нещата, защото определено се чувствам мъж, дори и да разбирам жените на моменти....
Така че дами... топката е при вас. Темата е весела - можем ли наистина да се освободим от половата обремененост в мисленето и възприятията си?! За да сме цялостни, открили себе си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.