Мдааа... постепенно растеш и започват да ти идват други мисли в главата, живота все повече ти харесва и придибиваш егоистични желания. Затова идва и страха, че може да умреш преди да се наживееш. Но такива сме ние хората и незнам дали нещо може да ни промени.
А, Ървин Уелш много добре си го е казал... усещаш ли намека, че ние хората плачем повече от съжаление към самите себе си, отколкото за тези около нас. И наистина е така (според мен - съдейки по себи си де). Нпример единствените моменти когато ми се е случвало да плача, винаги са били свързани с несправедливо (пак според мен) отношение към личността ми... само тогава съм усещал онази буца, заседнала в гърлото, пречеща ми да се защитя с думи и да спра напиращите сълзи.

Що се отнася до живота след смъртта и има ли го въобще... Както и сама си забелязала, това не са само въпроси. Подредени са логически и чрез тях съм изразил собственото си мнение, а именно:
За мен смисъла на живота ни на тази планета е израстване и усъвършенстване на духа ни, възможност да поправим доспунатите в предишни съществивания грешки. Защото според мен ние живеем не само на физическо, но и духовно ниво. А може да има и други - преходни (например астрални) или от съвсем различен тип (някакъв вид енергия - на мисли, на чувства).