Чета аз тук... и си викам, дай като не мога нищо умно да кажа, по-добре да си мълча. Ама някакси ми се набива в очите тоз лош българин, дето в четири теми се шири...
Та мисълта ми е за негативизма, недоверието и всеобщия нихилизъм. Крадецът вика "дръжте крадеца". Забелязала съм го това като масово явление и то е основното, което ме притеснява по отношение народопсихологията на българина. Той има навика винаги, когато нещо не му е на кеф да казва "ми българска му работа", "това са то, българите", и т.н., да не задълбавам в цитати. На никой като че ли не му хрумва да погледне в своето канче и все търси вината в пустата ни народопсихология. Ами така не става. Каза, не знам в коя от темите беше, че не можеш да се надигнеш, все ще те дръпнат надолу. Донякъде е вярно. Само до някъде. Съществува и обратния момент обаче - побутне те някой нагоре, обаче не, нали сме си недоверчиви по природа (?!? - пълен абсурд) и вместо да се надигнеш вземеш, че го хванеш за ръкава и увиснеш надолу и си казваш "не, аз искам в калта, понеже съм българин и такава ми е народопсихологията"
Иначе си прав.
Ама не става дума за българина по принцип, защото е българин. Въпрос на нагласа и комформизъм, ако щеш (?!?). Имаше една приказка... за микроскопа и града на микроорганизмите...

When the summer's gone where we will be