аз наскоро си мислех, точно по въпроса, за открояването и забелязването. наистина ли винаги се нуждаем от някакъв контраст, от нещо противоположно за да оценим една даденост - друго нещо
слепи ли сме, за различията- но за малките различия, толкова ли сме привикнали да гледаме в черно и бяло. или пък прословутата приказка, че оценяваш нещо когато го изгубиш, наистина ли сме слепи за такива неща, или просто сме свикнали да ги приемамем като даденост и да ги оценяваме, само като контраст на нещо или като ги няма
и как ще видиш нюанса, различието, ако боравиш и преценяваш само с две противоположности
ако основата за оценяване е черно и бяло, а не целия спектър

п.п. знам, че не давам отговори с горния текст, но ..
или дотам и обратно

Редактирано от BilboB на 09.11.01 10:05.