...българите. За младите ми е думата. Ден ин, ден аут минаваш същата позната улица, мяркат се физиономиите от сънищата ти, светът ти се свива до (на кой беше това?) гледна точка.

Ама ми беше криво да вземам преките до любимото си кафене с горещ шоколад в градското кино пеша ! Колелата са си друго.

По-долу питаха за движението : ей го ! Минава през документите. Измислената държавица прави Стъпка Едно, за да гарантира на гражданите - а може би, гласоподавателите - билет за пътуване. Документите са за самоличност, не за идентичност.

С втората си ЛК, където са вписани имената на докторите ми и телефона, моите, адресната ми регистрация, новото ми ЕГН мога :

- да си вадя паспорт за пътуване в чужбина
- да вземам книги, видеокасети, аудиокасети, СД та от библиотеката. Кеф ти на място, кеф ти - он лайн
- да пазарувам в аптеката
- да ползвам мрежата
- да взема шофьорска книжка
- да се идентифицирам при нужда (вкл. на мястото на ПТП..т.н.)
- да си плащам данъците
- да се запиша в училище/ университет
- да започна квалификационен курс
- да упражнявам граждански права
- да регистрирам собствен бизнес и го управлявам от свое име

Разбира се, нямам за идея да давам акъл на когото и да било какво трябва да прави със собствената си самоличност. Толкова хора газят без идентичност, че самоличността е последна грижа.
За мен горните възможности имат смисъл. Точка

To wire machines is a job. To connect people is an art.