Да, странна емоция е . И не блъска на истина, а на ударена кола от оня влак ... на истината де, ника да не се засяга ;)
Иначе казано, разхвърляни парчета от картината на истината, така жестоко разхвърляни, сякаш е минало торнадо - нищо не се разбира, липсва всяка логика, и единствено емоцията от преди удара е останала ... емоция но не на разрушението, а на копнежа по цялостното, с който ни среща фантазията, тъй като копнежа е като плюса на батерията - трябва да има и минус, за да се протегне към него през времето. Е, ако няма минус, фантазията го замества ... това е. Но това е изстрел насляпо. Или велика мъдрост, за която никак не съм дорасъл, и се съмнявам че някой е. Не се мисля за голяма работа, но ако някой е тъй дорасъл, едва ли ще е жив, още по-малко пък да общува с обикновени хора. Едното Муле се държи по ръба на неизвестното, но и то се преструва, то е актьор, и не знаеш какво се крие под маската му. Може и да е прозрачна, но тогава причината да е сред нас ме хвърля в безпокойство и не ми позволява да му вярвам, защото дистанция между него и истината поне в някаква област има задължително. Иначе не може да е тук, още по-малко пък да греши, което често му се случва.

П.П. Моля за извинение автора на бележката, това е просто мнение, не претендирам за вярност... нека го приеме като тема за размисъл и в никакъв случай като диагноза или нещо от сорта ...

Редактирано от Well на 04.10.01 21:05.