Искам ... да публикувам една лична бележка получена от мен днес, изпратена до мен от някой който чете тук, предполагам във връзка с тази тема, която пуснах. Попитах човека дали има нещо против да я пусна, но отговор не получих. Поемам отговорността да пусна текста. Ако има възражения, ще го залича. Но го пускам защото ме впечатли. И защото в същата тази тема, но в друг пост-отговор стана дума за това, че щастието намирам в живота и нямам намерение да се самоубивам. Казах го на шега, но ето какво породи:

"Всеки ден усещаш различни неща. Поредица от неизброими звуци, картини, мисли, чувства...Всичко това те заслепява, вълнува, защото не го осъзнаваш. Най-често си в мислите си, които са или в бъдещето, или в миналото, но никога сега.

Няма друга борба, освен борбата за осъзнаване. И когато се опитваш да мислиш за смъртта и не можеш, или се плашиш – научи се първо да осъзнаваш. Без осъзнаване на ежедневният поток от последователни събития ти не можеш да осъзнаеш смъртта. Когато осъзнаеш живота ще осъзнаеш и смъртта. И тогава ще разбереш, че смъртта не е нищо специално, нищо което да е свързано с предназменование. Ще осъзнаеш, че тя вече е тук, а самото събитие “смърт” ще бъде нещо като да получиш ново SMS съобщение, писмо в пощата.....или просто да видиш една усмивка на приятел."

Не съм мислила за смъртта. Понеже животът ми отнема цялото време да мисля за него. Понеже се вълнувам... все още... въпреки всичко, което ми се е случвало. Но текстът ми харесва.
SMS-ки получавам много, всеки ден, повечето от България... Благодаря на всички, които ми ги изпращат. Приближават ме към тях. Харесва ми.

...........

брррррррррррр, спирам тук! Че ще взема да надробя ...... Господ знае какво. Отивам да се абстрахирам от емоции, в страната на сънищата........