Значи не обичаш мъжа си, но другите не могат да му стъпят на пръста ?
Знам, че обичта не е пряко свързана с доброто у човека като възможности и характер, но приятелството е. И си мисля че приятелството е много по-важно, защото любовта си отива. При теб си е отишла вече. Не те разбирам, и е логично - мъж съм. Но ако погледна от моята страна - дори да има авантюра, любовта остава в къщи. Защото за мен тя е повече приятелство, отколкото страст. Страстта познавам като отношение към красиво тяло и сексапилно поведение... една комбинация, взривяваща мъжете край себе си. Но само хормонално. Не че е малко, но е нищо извън момента на наслада.
Мисля си, ако си попаднала на мъж, когото и след толкова години цениш високо, трябва да си била луда да рискуваш живота си с него. Защото едва ли ще имаш такъв късмет някога пак. Просто не знаеш каква късметлийка си.
Любовта - капан ? Може би , ако не можеш да се контролираш. И най-вече да мислиш. Любовта често е безпочвено чувство. Но не мислим достатъчно за да го проумеем. Впускаме се в мечтите си и обличаме реалността с тях, като коледна украса ... и като мине купона, виждаме как постепенно реалността прониква през илюзиите ни. И спираме да обичаме.
Имаше навремето приказка за лека нощ. В нея се разказваше за едно дете и неговите прятели. Някой му предложи сандъче със злато, в замяна на приятелството му с тях. И то прие. Малко след това златото се превърна в пръст, и детето остана само, осъзна грешката си, но късно. И да не беше се превърнало златото в пръст, детето пак щеше да съжали, но нали е приказка за деца ... :)

Та любовта е да тичаш след фалшиво злато.
Бих добавил нещо и за златото ... но няма смисъл.

П.П. ОЛе мале, тука някъде трябваше да добавя, че е така ПО ПРИНЦИП ! :)

Редактирано от Well на 01.10.01 21:31.