|
|
| Тема |
 ... Виждам го ... човека |
|
| Автор |
Well__ (.) |
|
| Публикувано | 19.09.01 21:52 |
|
|
|
Във връзка с темата "Агресията"...
Отговаряйки, достигнах до душата ... нашата същност ... и виждам картина ... човека е като яйце, сърцевината му свети меко - това е душата. Отгоре, върху нея е полепнала кал от целия ни жизнен опит ... през тази кал прозира много малко от душата ни ... и когато се взираме в себе си, виждаме най-вече калта ... и я тълкуваме, и се чудим :Какво е това, нима е част от мен ? Но не е. Ние обаче не знаем че не е... и трябва да се ровим дълго и упорито ... да опипваме, да докосваме, да разбираме ... себе си, да разбираме че " това не е част от мен ! ", за да свалим калта от душите си, за да стигнем до същността си ... душата ... нещо чисто и лъчисто, като пеленаче ... чистотата на душата ... защо става така, че се покриваме с кал ? Кому е нужно това ? Никому. Просто сме още животни, и ни отглеждат животни сред животни, а животните се валят в кал ... това е нещо естествено ... за живота на животните ... дали така се ражда нещо ново ? Или иде време за приземяване на хипита ? Не мисля. Те бяха наивни, ние не сме. Реалността е с нас в мислите ни ... ние я познаваме по-добре от всеки друг ... така изглежда поне.
| |
| |
| 
|
|
