Има места по света, където хората не спят, и не могат да живеят без значението на болката, защото друг смисъл не им е останал...
Дали да спим блажено, неинтересуващи се от чуждото мнение и хал, или да се срещнем по близо от разстоянието отделящо мишената, от човека...

Колкото близо или далече да се погледне в историята, ще се види че никога не е имало разбирателство, защото безпомощтните и необразованите не са разбрали нищо от същността на религиите (любов и разбирателство) чието име мърсят с поставянето им като знаме и повод за единственото на което са способни - да живеят с желание да сеят смърт...

След като се обърне внимание, с колко желание за разбирателство или за мъст ще е това внимание? надежда, или повод...

Досега като линк, обаче ето и целия текст :

Metallica

UNTIL IT SLEEP
(Hetfield , Ulrich)
Where do I take this pain of mine
I run, but it stays right my side
So tear me open, pour me out
There's things inside that scream and shout
And the pain still hates me
So hold me, until it sleeps
Just like the curse, just like the stray
You feed it once, and now it stays
So tear me open, but beware
There's things inside without a care
And the dirt still stains me
So wash me, until I'm clean
*It grips you, so hold me
It stains you, so hold me
It hates you, so hold me
It holds you, so hold me
Until it sleeps**
So tell me why you've choosen me
Don't want your grip, don't want your greed
I'll tear me open, make you gone
No more can you hurt anyone
And the fear still shakes me
So hold me, until it sleeps
*--** Repeat
I don't want it
So tear me open, but beware
The things inside without a care
And the dirt still stains me
So wash me, 'till I'm clean...
I'll tear me open, make you gone
No longer will you hurt anyone
And the fear still shapes me
So hold me, until it sleeps...
Until it sleeps...