|
Не знам как да започна..Много ми е тъжно..много..
Заля ме информация, думи, картини, емоции..
Изплаших се.Обърнах се към приятел, не ме разбра..Обърнах се към човек- и ме утеши..И пак информация..А тъгата в мен се засилваше..
И по средата на една картина от телевизията, и по средата да думите, които тук ме обгърнаха...усетих от къде идва тъгата ми..
От това, че съм жена..
Това е тъгата на милионите жени, които са раждали и децата им са умирали във войните..Тъгата, която се е напластила в пространството и е преминала във времето..
Когато умират хора, майката във всяка жена страда..Независимо дали е на 6, 16, или 66 години..Независимо дали е раждала, или не..
Защото ние създаваме живота, носим го под сърцето си, отдаваме се..
Ние, Жените..
Четох думи на омраза..На обвинение..На дълго сдържана жлъч и гняв..
И то срещу цели народи, срещу цели религии..
Натъжава ме колко лесно се отмива от нас цивилизацията..
Колко бързо се отдаваме на злобата и ставаме инквизитори..
А всъщност инквизираме собствената си съвест..
Имам лошо предчувствие..
Но дано това да са само страховете ми..
Нито една майка не заслужава да върнат детето и в ковчег..
Нито американката, нито палестинката..
Знам, че Винаги Имаме Право на Свободен Избор!!
Въпреки пророчествата, въпреки знаците, въпреки гнева..
Можем да се фокусираме върху надеждата, върху доброто, върху мира..
Да, виновниците трябва да бъдат наказани..
Но не и военните да използват човешката трагедия, за да получат повече власт.. Да, трябва да се борят за да предотвратят тероризма..Но не и да се оставим омразата да ни прави зли..
Винаги има начин да се запази мира и здравия разум..
___________________________________
Във всяка жена има по една майка..
И всеки човек на този свят е нечие дете..
|
Споделено..
