мрежа 1 - #1 - винаги, всеки следващ опит, да се доближиш до някого с нова маска, само те отдалечава, не те приближава, защото освен разбирането което имаш за чуждите желания, идва и неразбирането на този който ще те срещне отново какво ти не си - опита, макар и негативен, е за предпочитане пред никакъв опит...затова малко хора са готови да кажат кои са предишните им никове/маски - те са избягали не само от възможността да им се иска сметка за опитите които са правили, но и от представата която са изразили за себе си - това което е било изразено, няма как да се повтори по същия начин, нито пък повторено по подобен, ще има същото значение, защото "завръщането" на същото място като нов човек/ник е невъзможно - спомена за предишното държане/говорене те преследва и променя/ограничава възможността за това как ще се изразиш.

#2 - ?? времето не е същото, погледнато назад...всеки спомен е важен, всеки ден е разлика и нещо в повече...затова когато не са еднакви, може да има нещо между тях?

#3 - да се търси не непознат, а познат в чат? значи, липсва комуникацията между тях, обаче вместо да имат готовност/вяра/желание да се опитат да я възстановят/възродят/намерят по нов начин, те се скриват от самите себе си, от представата която имат един за друг, и започват да говорят като/с непознати - страх от съпреживяване, защото познатото (в момента) такова преживяване, не ги удовлетворява (не че не им харесва, просто са недоволни от състоянието сега)...

"За какво всъщност трябва да сме готови??"
Трябва да сме готови на всичко! Вкл. да се сблъскаме с миналото си аз, на излизане от "клуба"...или пък да срещнем някой който ще ни промени докато сме вътре...трябва да сме готови да летим с промените, а не да стоим "захапали крака на стола", както казват във фантастичните разкази...