|
|
| Тема |
 Щастие... |
|
| Автор |
zvetenze (malko i uhaino) |
|
| Публикувано | 10.09.01 20:24 |
|
|
|
Много пъти съм се питала какво всъщност е щастието?Когато всичко ти "върви като по вода" сигурно.Когато виждаш разбиране в хората.Когато няма егоизъм.В един миг разбираш ,че си щастлив и понякога даже не знаеш защо.Просто го чакаш вътре в тебе да напира,да иска да излезе.Явно прекалено дълго си го оставял заключено.Може би като срещнеш любовта си искрено щастлив.Истина е че то ти покачва адреналина и те кара да живееш.За да си щастлив.Живееш за да изпиташ още и още щастие.И това всущност е целта ти.Хората казват че трябва да си поставяш цели.Едни по-близки,други по-далечни.Но да си имаш една ГОЛЯМА мечта.В която да вярваш.Добре!Целта ти (или мечтата)примерно е да имаш мноооого пари.Но когато един ден стане така няма ли да си щастлив?Естествено.Значи всущност елта ти е била да си щастлив.Всеки мечтае за това под каквито и да било други форми.И някои го постигат,но с какви средства-отделен въпрос.
И така вече си щастлив.Но колко ще трае това чувство?Миг или вечност?Струва ми се че това е само миг.Никога не можеш да го хванеш за да му се насладиш дотатъчно дълго.Все "изниква"нещо.А казват,че живота е низ от проблеми.И са пражи.Но да не гледаме толкова песимистично на нещата!Все пак за някои хора щастието не им е интересно.Интересен им е пътят към него.Жалко че при мен не е така.Мога само да им завиждам!
А къде се вписва любовта в цялото това нещо?Любовта част от щастието ли е или обратното?Честно казано не знам.Все още търся отговора.А той би трябвало да бъде някъде там... Когато не съм влюбена общо взето съм нещастна.Когато стажа нещо хубаво ,въпреки че не съм влюбена съм щастлива.Иди ме разбери после!аз самата изобщо не се разбирам(нито пък познавам)а пък като се сетя ,че някои си мислят,че ме правят.А при вас как е?
Как да бъдем щастливи?Естествено като сбъдваме мечтите си.Но ако не става?Как да бъдем щастливи в нещастието?Мисля,че като престанем да се самоизмъчваме с минали грешки,гледаме само напред и...като нямаме мечти.Нито цели.Блажена простота!И колко търсена!Да живеем за мига!Всяко нещо като за последно.Това е щастие!Мечтата ми е един ден да се събудя и да усетя с всяка фибра на тялото си ,че съм щастлива!Че не мога да избягам от него и то ме следва навсякъде!Почти преследва!Изцяло потопена в щастие.И искам никога щастието да не ми доскучае.
А сега трябва да ставам.За да го търся.Може спокойнода ми пожелаете късмет.Ще ми трябва!
 Ludostta dostigam Редактирано от zvetenze на 10.09.01 20:25.
| |
| |
| 
|
|
