Често съм чувала за това първоначално и безпаметно влюбване, когато недостатъците на другия се приемат по- скоро като очарователни..
Вярвам, че наистина така го преживяват хората..Може би това е някакъв механизъм, който ни кара да се свържем с другия..Не знам..
Но предполагам, че този стил на влюбване е характерово обусловен..
Защото има и други хора (като мен)..Които почти моментално схващат цялостно личността на човека отсреща..С всичките му прекрасни качества и недостатъци..И това върви паралелно с разбирането до какви проблеми могат да доведат недостатъците му..И избора се прави въз основа на трезва преценка..Разбира се, понякога хормоналната буря е Особено силна..
Но иначе се търси сходство..В интелекта, в основните схващания за живота, в целите, в отношението към света и хората, в темперамента, в силата на личността и характера, във възпитанието и т.н..Колкото повече сходства, толкова по- добре..Толкова по- голяма е вероятността за бъдеща съвместимост и хармония..Този стил не изключва чувствата, колкото и това да не се разбира от тези, които се влюбват безпаметно..

Да..Божествената Любов..Всъщност, любовта като идея може да бъде само Божествена..Няма откъде другаде да дойде..
Има различни видове любов..И те не трябва да се смесват..
Не е възможно да се обича мъж така, както се обича дете..Да се обича дете така, както се обича мъж е болестно..
Всичките видове любов следва да се допълват така в живота на човека, че да изживее пълноценно и докрай Любовта..Божествената..Отдаващата се, безрезервната, безусловната, вечната..
Бих го пожелала за всеки така, както го пожелавам за себе си..