Да де..Споделена любов, това е ясно..
Розови облаци, море, луна..
И в един момент се появяват първите дразнещите те в другия черти..
Какво правиш в този момент>??Това е Изпитанието..
Дали си казваш- "ами ето, и този не става.."..
Или се замисляш какво става, какъв е проблема..
Цупиш ли се мълчаливо , или се опиваш да разговаряш??
То е ясно, че за всичко трябват двама..
И както несподелената любов не е "стока', така и самотните опити за мъдър подход към проблемите е неуспешен..
Но ако единия си каже-"ами аз сам не мога да направя нищо.."., ако и другия си каже така..Какво следва??Безкрайно търсене на "идеалния", който никога не идва, просто защото Идеален няма!!

Като е влюбен човек и то, споделено - е ясно..Лети..
Но защо и най- малкото проблемче го "сваля" както куршум- огромна тромава птица??Е това се питам..