Благодаря на всички, които ми писаха..
За съжаление, както често става в живота- зададеш въпрос, получиш отговор/и..и изведнъж разбереш, че нещо не харесваш отговора..Тогава, логично се замисляш- защо имам отношение към този отговор??Нали не знаех и затова питах??Би трябвало да съм отворен/а за всякакви отговори??
Да, ама не !!
Оказва се, че си имаме всички отговори..
И търсим само някой, който да мисли като нас, за да се зарадваме..
Или някой, който не мисли като нас, за да поспорим..Но на мен не ми се спори..

Не знам защо я повдигнах тази тема??
Знам обаче, че е доста лична, затова и не очаквах кой знае колко от отговорите..
Просто света се върти..Живота продължава..
Когато усетим "тръпката", когато си "загубим ума" отново няма да се замислим какво е това, защото ще ни е страх да не изчезне от взирането ни..А ще обявим че сме влюбени и ще се надяваме да е за винаги..

Но не е така, нали??Не е "завинаги"..Дълбоко и тайно в себе си знаем, че ще свърши..И ни е страх от това..Затова не искаме да се замисляме..За да не изпитваме предварително болката..
А дали ако се замислим няма да намерим обяснение на "тръпката"..Дали тогава няма да разберем как да я поддържаме??

Как ще я поддържаме, ако е "химия", или "илюзия", или нещо друго необяснимо??
може би сме много повече творци в този процес, но ако си го признаем пред себе си, ще се наложи да си понесем и отговорността , когато нещата се "разпадат"??

Можем ли да накараме някой да се влюби в нас??
Карал ли ни е някой да се влюбим в него??
Ако се намери дори и един отговор- ДА!!, значи всеки може..
Успял ли е някой да задържи любовната тръпка??За себе си, или(и) за другия??
Ако и един отговори - ДА, значи нямаме оправдание..
Това ще означава, че позволяваме влюбването и любовта да изтекат между пръстите ни от мързел и безгрижна безотговорност..

"Ама той/тя не ме обича вече!!Ама вече не го харесвам!!"
Оправдания на мързеливци..

Любовта е решение!!Да решиш да бъдеш с някого..да го избереш..
Да устоиш..
Да издържиш да бъдеш влюбен..Да не се поддадеш на мързела и апатията..
Защото и със следващия ще е същото..Това е лабиринт без изход..

Е, не ви се карам..Всеки се справя както може..
Просто вярвам, че можем и повече..