|
Тема |
Re: съзнание, не само 1 точка... [re: Well__] |
|
Автор |
8H (ин/директен) |
|
Публикувано | 25.08.01 21:10 |
|
|
Привет!
Приемам хипотезата...мислите ми подскачат радостно че най-после разбраха как изглеждат...:-))
Има отговор на това защо се мисли. И как. Има отговор на това как се взимат решения в сложна ситуация...Има отговор как се е стигнало до тази възможност.
За да не сме просто животни, които реагират на дразнения, все по подготвени за това да оцеляват и да живеят в околната среда, е необходимо и да имаме причини...не е задължително да е Една причина...нито тя да е по-важна или да отхвърля всички други възможни причини. Нито да е само причината да продължаваме рода до безкрай, достигайки до "необходимостта" от това в момента на най-пълно споделяне. Нито да е това да търсим и намираме себе си, все по отделени от другите, така че да чуем нашия собствен вътрешен и скрит глас, който може би подозираме че е този на душата?
Едно възможно обяснение - живее се за да се открие смисъла...
друго - така както се чувстваш най-добре - пречи малко, че колкото повече се повтаря утвърденото като добре, толкова повече се усилва притеснението че смисъл в това няма.
3-то - да се живее така както всеки друг...най мъчното е да се следват комерсиалните и оглеждащите се във външния блясък на развитите култури ценности, така че, да намериш себе си като сянка на другия, да станеш като някой, да усетиш празнотата да си се качил на върха на планина от знания и умения, и то не първи, само защото си се движил по същата утъпкана пътека...
Ние действаме само в една посока. Но мисълта ни е пресечна точка, тя ни е завела до някъде, и това има смисъл - до място където да се спасим от нещо, да научим нещо, или да разберем какво ни чака (да се намери смисъла, според съвпадението от това което искаме, и това което иска околната среда, която е комбинация от дразнители от "природата", които си спомняме още от детството на човешката раса - наслагваните реакции, после дразнителите на всички останали повече или по-малко съзнаващи съзнания, подобно на нашето, и накрая идващи от предполагаемите мисли, които нашето собствено съзнание е образувало като представа за мислите на хората около нас, сетиво опитващо се да симулира как мислят другите, така, че да дава някакво участие (за да не кажа полза) намиране на нова връзка...Психология - да си представим кой е другия, какво мисли за да разберем какви сме ние...връзка/комуникация...
|
| |
|
|
|