Има толкова хора, които се оплакват от самотата..
А аз все си мисля, че тя не е доразбрана..
Самотата е рядък шанс, който ни се дава..
Да се научим да живеем сами със себе си..
За да се научим да ценим повече другия..
Това е, когато човек е самотен, защото е сам..

Но има и други, които директно от семейството на родителите си са преминали в тяхното- собствено..Оженили са се рано..Родили са се деца..
И след целия шум, и глъчката..След еуфорията..Може и след години..Се събуждат един ден и откриват, че са ужасно самотни..По средата на цялото оживление, пълна къща с народ..Толкова ангажименти..Защо??

Защото се усещат неразбрани, неизслушани, недооценени??
Кога човек Не се чувства самотен??
Когато е с някой друг, но общуването им е пълноценно..
Когато се споделя, и има разбиране от другата страна..
Когато те приемат въпреки слабостите и несъвършенствата ти..
Когато те ХАРЕСВАТ..

Но след години брак, когато като че ли всичко е казано..Когато за обсъждане на дневен ред стоят такива важни въпроси като -Семеен бюджет, зимнина, лятната отпуска, нови маратонки за сина, дъщерята закъснява, оценките в училище, тъпата комшийка от горния етаж, болнавите стари родители, нова полуоска за Ладата, сметките за телефон, ток, парно, пари..пари..пари..

"Къде оставам АЗ?!"
"АЗ" ценен човек ли съм?Мога ли да накарам някой да се залива от смях?Мога ли да предизвикам пламъчета в очите?Мога ли да се изкажа блестящо- интелигентно - предизвикващо възхищение?
Аз жив ли съм?
Няма ли нещо повече?Нещо, което пропускам?

И тогава започват изневерите..Защото новия човек не знае всичките ти смешки и истории..Все още.. Не си му показал всичките интересни места.. Той те гледа с възхищение, и се залива от смях на вицовете ти, и ти казва колко си интересен.. До момента, в който вицовете свършат..
А после? Само от "на пук"?За да докажем, че не сме сгрешили?
Или продължаваме с нов..и нов..и нов..

Дали е възможно да не се стига до там??

Това стана малко като "Как да преодолеем рутината в брака"
А първоначалната идея беше- "Как да използваме самотата?"

Самотата е симптом..Че нещо не е на ред..
Болестта е отчуждението..Изместването на ценностите..
От един момент, когато другия е бил най- важния в твоя свят , се стига до момента, когато парите са най-важните..Или вещите, или децата, или отговорностите, или скандалите, или алкохола..

Самотата е симптом, а в медицината, както знаете, не се лекува симптома, а причината за него..

Лечението на самотата с - други хора, нови играчки, удоволствия, власт, пари, слава, и каквото и друго да измисли човек, вкл.- дрога,
е безмислено !!Просто се отлага..за малко..и води до пълно изчерпване..

Разбира се, има и случаи, когато просто не си попаднал на човек..Не сте се "уцелили"..Не говоря за тези хора, а за другите, които Наистина са се обичали, и продължават да се обичат, но криворазбраната скука ги тласка да вършат глупости, с които разбиват дълго граденото си щастие..

Защото Истински Ценните неща си проличават с годините..

И не забравяйте да изненадате романтично "половинката" си..