Личността е дупка в сивотата, роза поникнала в напуканите кални пустини и носеща червения цвят, който отклонява очите от бодлите...

Индивудиалния графит стои на стената, нарисуван от вечния израз на художественост влязъл в учебниците...

По стените на обществото няма реклами/графити... има само знаци, сочещи пътя на движение...към следващото време...към мястото във времето, където няма да има пресичане на очаквания, а очаквано успокояващо спиране, за да се види пейзажа такъв, какъвто е в този миг...на осъзнаване.

Редактирано от 8H на 16.08.01 01:23.