|
сутрин. Ставаш, може би глава боли, а може да ти се лети ...
Как да е , деня започва, посоката е ясна - към леглото вечерта ... а междувременно ...
Спънал си се - псуваш : "Кой тиквеник сложи тухла тук ? М... (роднинска тирада - много задобрях в тия ! :) )" човека иде запъхтян , паднала докато ги мъкнел ...
Някой ти звъни , ама точно когато трима искат нещо от тебе, за да те пита как си ? Шефа те вика да ти набие клинците за пропуски, а колегата пък се шегува : "как беше снощи, а ? "
Недай си боже да си имаш работа със законите на Мърфи, точно когато някой без да иска ти олива костюма с кафе ... а след малко има среща с инвеститор ...
Кво сега ? - питаш.
Е тва. Виновника. Стои до теб, човек обикновен, някак си ти се изпречил, нещо те е затруднил, и изкарваш си проблемите на него ... той е тъй виновен, ако може ... и за персийската война ...
Не, това не е шега. И до бой се стига, и до уволнения, хора са убивани заради това ... Защото жалката ни мисъл търси виновника за всиките проблеми с които ни е трудно да се справим ... ако живота се усложни, нарушава се чувството за хармония, и търсим виновника. Искаме си равновесието. Някой трябва да го отнесе. Чувството за справедливост(в нас) го изисква. Каква справедливост в тази държава бе ?
Знаете ли що е нервна работа ? Това е да си доктор у нас, да си техник пак тук, да си шофьор - познай къде ? Щото Циганту краде знаци та се къса , а кой да сложи нови ? Царя ли ?
Всичко у нас е изнервящо. Защото работим на принципа " с пръдня боя да прави и да му хартише пръдня ... " това е тук беднотията ...
Работим до скъсване и четвърт назад, та да си доспим ... това е. Пари нема - действаме. Ай с...р дейтвието... плаче ми се като знам какво е да си техник на запад и какво тук ... където даже не ти плащат, щото все намират начини да те прецакат... У нас е игра на прецакванка от горе до долу. Всички сме в нея. Друго освен менте няма тук. И как ще има - та кой ще го купи ? труда е менте, услугите, стоките - също, всичко ... и като всяко менте е пълно с Мърфизми ... а с тях се борят всички - от собственика през служителя до техника. Който се юрне срещу тях, бързо съжалява ... че се е родил в тая държава...
И така, приятно изнервени, удряме вечер по ракийца със салатка и лека нощ възрастни ... с нещо бяло по екрана, да възстановим равновесието в нас, поне на виртуално ниво ... Ще честваме ли освобождението пак? Не го празнувам аз тоя празник ... рано му е. А новото робство - кой ще ни освободи от него ?
Искам нещо хубаво да видя. Но единственото хубаво се крие дълбоко в хората, рядко имам достъп до него, защото тъй сме се наредили - да стискаме зъби в очакване на светлото бъдеще, да си влачим оковите... дори да си добър, тук озверяваш, иначе другите те разкъсват ... това е.
Кажете нещо хубаво бе, много тъмно стана тука, да не съм ослепял, то напъна голям де, ама чак толкова ?!?
|
емоциите на деня ...
