Натоварването е въпрос на професионализъм. Емпатия - хем да си вчувствата и емоциите на другия, хем да си запазиш своите непокътнати. Самите психоаналитици задължително подлежат на супервизия и анализ поне веднъж месечно, тъй като ако работата предизвика известна деформация в тях, те, без чужда помощ, едва ли биха го забелязали.
Психоанализата не се занимава с изслушване на пациента - психоаналитикът не е изповедник. Рольята му е също толкова активна, колкото и тази на човека пред него. И когато се натъкне на спомени, мисли, изживявания, криещи болезнено, макар и неосъзнато емоционално съдържание, ролята му е да го доведе до съзнанието на пациента. Важното често е, не какво говори пациента, а онова, за което не иска да говори. При катарзис характеровите и личностните устои се разклащат. И тогава е необходима много твърдост и дързост, за да се подпомогне и премоделира едно в основата си патологично поведение в биоикономично и прагтматично - иначе казано да се разширят границите на функциониране, за да се разкрие колкото може повече от блокирания вътрешен потенциал. Т.е. да се разруши старата личност и от нея като феникс постепенно от останките да се роди нов и здрав човек.
В този смисъл процесът на психотерапия - във формите, засягащи дълбинните /несъзнателни/ слоеве на психиката, е много болезнен и мъчителен. Психоаналитик, който няма зад гърба си /върху самия него/ поне сто часа индивидуална психоанализа, и още 80 часа групова терапия и който не стигнал до дъното на собствените си проблеми, няма право да се занимава и с проблемите на другите. В това е една от големите разлики от психиатъра. Бъдещият психотерапевт първо сам е пациент в продължение на години и в това се заключава една огромна част от обучението - практика и само практика, много често върху самия него. В една психоаналитична студентска група от 15 души обикновено се дипломират 4-5 - най-устойчивите, но същевременно и чувствителни. По линия на естествения отбор останалите сами отпадат.
Всъщност, съвременната аналитична психотерапия е далече от социофилните разговори между клиент и аналитик от времето на Фройд. Тя е социофобна, често неудобна, с висок емоционален градус. Но резултатите идват няколкократно по-бързо...

Редактирано от Hoвaroдин на 06.08.01 12:54.