|
Тема |
Re: Животът като танц... [re: Ariella] |
|
Автор |
Hoвaroдин (такъв един...) |
|
Публикувано | 25.07.01 19:54 |
|
|
Тангото е спасение в познатото - там естетиката е повече от пресъздаването на собственото Аз. Опитай с "Болеро" на Равел. Почти никой не познава оригиналната визия и стъпки. Там експериментираш със себе си, защото се хвърляш в непознатото. В "Болеро" има от всичко - тишина на музиката, градация, постепенно нарастване на напрежението, нежност, тъга, ярост, радост и отчаяние. Чрез ритъма човек може да пресъздаде собственото си светоусещане - не съм виждал някой да повтори това, което е изтанцувал друг /освен ако не познава оригинала, което е равно на 1%/. Точно чрез "Болеро" Куросава беше пресъздал във филма си "Вратата Рашомон" четири-пет гледни точки на всеки от участниците в една трагедия - коренно различни и противоположни.
|
| |
|
|
|