|
Какво според вас се вижда в душата на човека ... когото си мислите че познавате ?
Да наредим 10 човека и да видим какво ще видят ... всеки различно ... и защо така ?
Защото всеки пречупва информацията за света през призмата на своето мислене. Един вижда добрини, друг - злини, трети - с каквото го е натоварило битието му... колко е трудно да бъдеш обективен ? Как да разбереш че си такъв ? Колко е тежко да те мислят за това, което не си ... а на мен често ми се случва. И първото предположение - доброто старо и тъпо правило - вината не е в мен, вече е под подозрение. Но незнам, какво у мен би дало повод за грешка в разбирането на другите ? И защо едни грешат, а други - не ? При равни условия, мисля ...
Да, разбирането е функция на двама души. Този, който разбира, и този, който е разбиран.
Търся причините:
1. лъжа на първо място, то е ясно ... лъжеш че си добър, например, пък те ти повярват, да им се ненадяваш :)) ей ти на неразбиране.
2. емоционална обремененост на втроро ... факт е че това много променя хората, до неузнаваемост ... спокоен и изнервен човек - две различни вселени ... и дали наистина не разбираме ? По-скоро виждаме другата страна на медала ...
3. Начин на мислене . Тук става сложно ... кой как подхожда към живота си изобщо ? Има хора, префърцунзени, изтънчени, живеещи в един измислен свят, изграден от илюзии... има други , в други , по-реални светове ... по-близо до истината за света си... но това е идеал все пак ... за жалост ли, за радост ли ...
4. познания. То е ясно че ако не си виждал пудриера, не можеш да разбереш какво е, нали ? Лошото е, че неизвестното в главите на хората се запълва с познати неща, сякаш Папата е бил прав навремето като е казал, че природата не търпи пустота, само че в главите на хората ;))) Така че пудриерата ще заприлича на табакера, или в най-лошия случай на НЛО ;)
Отивам да си мисля. Мислете и вие. И ми кажете - защо не се разбират хората ?
|
За видимото ...
