Въпросът е за противоречията, доколкото схващам..
Истина, която лъже..в това може и да има противоречие...но може и да няма..ако истината е взета от друг, а не е достигнато до нея по собствен път..дори и да я наричаме - моята истина, тя си остава чуждата истина..и може да ни говори лъжи...
Тъжно, но истина...
В това няма противоречие..повечето истини са тъжни..когато ги мислим в тези категории- радост/тъга...ако се научим да ги гледаме само като истина/лъжа..тогава ги разделяме от емоциите и те стават просто философски понятия..
Още за противоречията..
Живота съществува в много тесни граници- температура, налягане, радиация, влажност, и знам ли още какво...говоря за живота на земята, човешкия живот..
Харесва ми да мисля че и при идеите - най- жизнени са тези, които се раждат и съществуват в "златната среда"..стабилността, родена от уравновесяването на силите...баланса..
уфф...спирам за сега:-))
а за разговор са нужни минимум двама..тъжно, но истина..