Разбира се че не искам да се съмняват в искреността ми. По често обаче въпроса звучи така - искаш ли да се съмняват в теб? (себе си имам предвид), Защото не е едно и също да се съмняват в това което представляваш/изразяваш, в това което ти си казал, и е друго това което се определя за абстрактна/обективна истинност - искрен не мога да се нарека сам, това е споделения ефект на начина по който ме възприемат, и то само когато това което изразявам (без значение вярно или не) съвпада с представите на този който ме слуша - в разговор м/у повече от 2ма, не всеки възприема по един и същ начин казаното, някои от събеседниците биха ме възприели като искрен а други не, но не го определям като степен на умелост в представянето на темата, а като сила на желанието да разбереш всеки друг - т.е. не правя нищо специално за да ме възприемат като по заслужаващ доверие - бавен е процеса, а и може да настъпи объркаване или пълно неразбиране когато се разчита на вида "неглиже" на казаното, но това е начина който съм избрал.
А тук в нета не мога да си служа с "невербалната" комуникация, но почти всички думи, освен тези от техническия език носят и "приложено" значение, което може да даде вид на изражение/веселост/смут-срам/учуденост/намигания/ръкомахания и т.н. без даже да се ползват готовите "личица"...
Смятам че е по важно да се представя като този който съм, затова чак вчера след като за 1ви път сам си трих няколко мнения, разбрах колко лошо е това по- отношение на общото ми представяне... но няма да продължа с оправдаването - това че съм реагирал така, също съм аз, и казва нещо...

От това май следва че всички искат едно и също - никаква изненада, затова никой не е готов да го "променят", тъй като това влияе на образа който си... или който искаш да си, или да наложиш насила... и понеже говорим и за отношения, а не само за самообожествяване, има нужда от сила приложена с/у силата само при последния случай - когато се задмине "добрия тон"/лимита свобода който са ти дали при налагането си насила на това което искаш... затова за тези понятия още няма разбиране и тук (и навсякъде в "реал-а") :
-лимита свобода на даденото място
-агресията надминаваща това което може и да се приеме за "достатъчно"
-добрия тон - "амбиентно"/фоново настроение, към което аз бих включил и малко по-свободно чувство за хумор...

Бъдете истински, лъжливия ви образ ще се появи и без да се стараете много - и нещо във вас, и всички "противници" с/у вас ще се погрижат... (може би усъвършенстване на духа на закон на М.)