|
Защо тук става интересно след затишие. То ни дава шанс да се замислим ... когато няма с какво да си човъркаме мозъка също както лющим семки примирайки от кеф, от дълбините му изплуват мислите, онези, интересните - за това какви сме и защо сме ... Защо не сме щастливи, защо се опитваме да мислим ... все заради подтика на дивото, стремежа да му се отдадем и противопоставим. Да го победим, ако не го харесваме, да се слеем с него, щом ни е драго.
Дори и тук, да заличим неприятното, да се възхитим на приятното ... ето пак се затваряме в своя измислен свят, контролиран от нас, в който нашите пеят"Осанна", а другите грачат "Разпни го". Искаме виртуално подобие на:
"Моя дом - моя крепост, и аз съм царят там, макар и гол. Искам всеки да ми се възхищава, искам да търгувам с чувства (спец. благодарности на Ариела - отварачка за очи с доказани качества), аз на тебе - мцунк, ти на мене - две ... да правиме любов все пак... защо са ни войните ? Но без тях, къде е разликата ? Как да те ценя, ако го няма врагът(без значение в чие легло) ?
О, ето го и него в мрака, приближава, слуша Чака-рака, колко тъп е, ненамясто, глупости ли - няма място, даже и за тях , Ах, да му метна ли пердах ! Питане ли е това - в туби ор нот в туби ? Ох, сърби ме дясната ръка, с едната да набия, с другата - ще галя, питат ли ме де й real-а, важното е тръпката, играта."
Прилика с лица и събития ? Няма бе, няма. Туй брътвежи са на луд. Шекспиров бракуван труд. Никой тук не ще познае, и за истината ще нехае. Нека вярваме си днес, утре ще е по-добре от днес, ще сме по-велики знаем, по-щастливи - то се знае !
Кой подмолно се промъква ? Истина ли пак примъква ? Друга ? По-различна ? Как така ? Не, лъжа ще е това ... ясно е , личи от миля, Няма начин, (ще изцвиля) тоз глупак пък си помислил, да ни обяснява той на нас, колко сме се заблудили, търсили сме истини резливи, то пък се оказа, болен от проказа моъка на някой луд, по блестящ по азимут ,няма вече да се пъна, мозъка ще си нагъна, и за всички тук в ефира, може и в ръка с по бира;) ще си кажа кратко, ясно :
Стига бе деца ! Дайте да се учим да живеем в мир, всички бъркаме - грешим бе, значи ! Тук и там се справяме като трепачи. Какво пък искам - да си кажа ?
Елементарност да покажа? Вижте ме сега. Радвайте се значи.
Може да е тъпо, нали ? Може и да не е. Въпрос на преценка. А вие защо сте сигурни в преценката си ? И то до степен на убеденост и готовност за спор ?
Срещнах прост човек. Научих се на мъдрост, която само той ми даде. Той живееше различно от мене. Гледаше света различно. Виждаше неща, които аз не виждах. И те бяха истината. Незримата за мене истина. Онази, която се крие и у вас. Ще я видя. А вие? Какво видяхте вие ? Бъразйте с изводите, решавайте по диагонала кръстословиците на живота. Поне емоции ще има.
|
Вече знам
