на никого пълно..но има няколко човека, на които имам толкова голямо..че е само на една идея от пълното...проверени хора...
но винаги си имам едно на ум че може и да сгрешат...това е , за да не се разочаровам от тях..защото не е правилно да се разочаровам от грешки...те са нормални..
А защо понякога ми се струва че някой от тук присъстващите заслужава доверие??
защото аз си мисля, че са като мен, нали така си мислим всички??или не..
виждам и някакви почти параноични идеи за това, че тук всичко е фалш и лъжа..че хората влизат с различни никове, за да се гъбаркат..
може би добре правят тези, които се запознават и на живо...има някаква сигурност след това..нали ги чета...да знаеш, че зад този ник седи реален човек..хубав или грозен, тъжен или весел, умен, или не чак толкова...но истински..
А сега...всичко е като в света на Алиса..
не че това не е приятно понякога..предизвикателство е, но е толкова уморително, ако няма една точка, която да е там постоянно, и да можеш да си спреш погледа и да се ориентираш по нея къде си...