|
|
| Тема |
 Що за птици? |
|
| Автор |
BИ (Черна котка) |
|
| Публикувано | 09.07.01 22:36 |
|
|
|
Спорове имаше тук напоследък...
"В спора се ражда истината".
Роди се и си отиде. Хех... Някой да се чувства родил?
Някой да е видял една гола да минава от тук? Истина де. Голата истина.
В спора се ражда истината за самите нас. И понеже се ражда гола, в спора и ние се разголваме и лъсват голите ни дупета. Хех... Показваме си и рогата, и пошлостите.
Какво липсва в клубните връзки? Последователност във времето.
Когато наживо познаваш един човек в продължение на дълго време, не му говориш едно и също всеки ден. Личността ти се развива и се изявява, един ден с едно, друг ден - с друго. Впечатленията се натрупват по вектора време. В живота има уникални ситуации, така както има и рутинни. Стоим си тук, говорим... И идват нови. Добре дошли са. Но! Новите, наблюдавали само за кратко, виждат живота на клуба само в един малък отрязък от време. В някаква уникална ситуация. И си правят прибързани изводи, и превръщат ситуацията от уникална в екстремна.
Честно ли щеше да бъде ако в живота, човекът, когото уважавате познава само една ваша черта, и започва да ви съди само по нея? Това не се получава наживо. Животът е движение и промяна, а ние сме комплексни. Някои са и комплексирани (няма намек). И всяка тема в клуба е снимка на моментна ситуация. Ако не сте видяли последователно всички кадри, как ще видите движението???
... усмивки от старите ленти... в черно и бяло, хех... безмълвни образи са те...а ние сме обратното. Кое е обратното на "безмълвни образи"? - Не сме безмълвни и нямаме образи. Но имаме цветове. Не виждате ли?
Седя пред екрана... Зад него е прозореца. Зад прозореца - небето. Дебели валма захарен памук пътуват бавно в синевата. От тях вали лепкав дъжд. От малка се чудя къде отиват облаците... Взирам се в сините късчета небе между тях, търся нещо... Сигурна съм, че е там... Ей сега ще достигна плода, Шърли...
Една птица се рее... Искам и аз!
Какво ли чувстват птиците?
| |
| |
| 
|
|
