Е с това, дали иска жена като себе си - ме утрепа - ти гений...
Лошото е, че от препускането му в търсене на жени се е оплел
в безумни лъжи ... Ми аз опитах да му намеря една дето лъже
повече от него - ама пълен провал хух...

Чудя се да ви занимавам ли с този елемент или да спра темата.
Обаче искренно ми се иска да му помогна - не знам защо.
Май само аз рабирам какво представлява и защо греши.
И понеже ми е добро приятелче уфф , само дето ми мрази
методите за анализ на характера му - уфф Много ми е сложен
тоя случай. Да ме питаш защо толкова съм го приела присърце
- убий ме не знам. Някакъв вътрешен идиотизъм ли що ли ? убеденост,
че май само аз му разбирам дефектите и кусурите и че само от мен
може да ги чуе без да се разсърди - ама става едно преливане от
пусто в празно - защото като го доближа духовно и разкрия и той
започва да се влюбва в мен - а стигне ли се до там - моментално се затваря
от ужас, че може да оплеска май нещата - бе сложно .
Отношения като във фигурното пързаляне - пирует след пирует.
Значи като почвам да проявявам разбиране му ставам повече от близка
Миличко, много сложно стана - не мога да го опиша. брррррррр.

А по този повод си имам една любима приказка
"Вървя по ръба на острието на бръснача"

Когато някой ми харесва - не искам да го загубя като приятел, но и
не мога да бъде нещо повече от приятел. Ей така се чувствам
вървяща по ръба на бръснача. Сигурна съм, че много жени умеят
да го правят - то по воля се иска и от нестинарски танц да играеш

Привет на пишещото кралско войнство тук