Ха, тук стана интересно. И как да наречем тогава онези, които "знаят" че има бог ? Ей ти го на, Сърчера.

Значи тук е интересен статута на вярата. Казваш, вярата не е като знанието. Всъщност знанието какво е ? Вяра в някакви факти ? Опряхме до факти. Тези, които вярват, държат в ръцете си коза на някакъв факт. Напр. Сърчера твърди, че факта с възкръсването е основа за вярата му явно. Това, колко е верен факта обаче е друга тема. Не се разглежда.
И така, вярата има за основа "факти", чиято същност може да е заблуда или истина. При това положение, тя не е въздухарска, както я разглеждаш. А е плод на заблуда. Макар че заблудата може да е доста наивна ...

Все пак е интересно, не намираш ли че вярата има зад гърба си "факти" за аргумент ?
И друго, което съм забелязал - при емоционална обвързаност не се мисли. Хората често имат нужда от разни работи, вкл. и вяра в нещо, дотолкова, че мисленето остава на заден план и решенията се вземат на чисто емоционална основа, че даже понякога се носи вода от 10 кладенеца, за да се докаже че има солидни логически аргументи ...